Four Christmases (2008)

 Въпреки необичайно топлото време, Коледа иде. И това се усеща - дали по новите стари украси, камиона на Кока-кола или безкрайната върволица комедии с празничен привкус по малките и големи екрани. И макар че при последните девет от всеки десет се въртят от дълги, дълги лета, и отдавна са прерастнали своеобразна традиция, всяка изминала киногодина неизменно се старае да добави по някое ново заглавие.

Самите коледни комедии са си жив шаблон. Независимо дали са романтични, с деца или не, с възрастни хора или не - скечови или със сюжет все пак, да не забравя - все са налети в един калъп, и в крайна сметка се опитват да създадат малко добро настроение, като същевременно (и задължително) лансират някоя или няколко от традиционните за това време на годината идеи. В което всъщност няма нищо лошо. Едни успяват, по-голямата част - не особено, намират се дори твърде банални - но в този ред на мисли по-важното беше, че опитът на "Четири коледи" малко да разчупи класическата захаросана обвивка е похвален. За съжаление, обаче, резултатът не е чак толкова.

Самият филм се разделя на толкова отчетливи части, че все едно е писан от различни сценаристи. Започва като лека - и доста приятна - пародия на целокупната празнична бонбоненост, с нестандартните идеи на разкрепостената млада двойка Брад и Кейт (в ролите Винс Вон и Рийз Уидърспуун), които може би са и най-добрите мигове на цялата лента. За съжаление, обаче, провалът на опита им да финтират по тъч-линията по-многобройните от обикновено в следствие на изпоразведената родителска общност семейни мероприятия - маневра-мечта на не един млад човек - предшества и поне частичния провал на "Четири коледи". От там нататък следват близо час скечове, голямата част от които ако не откровено скучни, то нищо особено, и тази плънка на коледния пай не успява да спаси дори присъствието на имена като Робърт Дювал или Мери Стийнбъргън, в по-добрите си дни все пак изкачвали оскарския подиум. Някъде чак в края друг академичен лауреат - Джон Войт - се опитва да върне филма в по-романтичната част от спектъра, но въпреки неизбежния хепи-енд, намесата му изглежда най-вече безкрайно закъсняла.

Това, че "Четири коледи" между другото проповядва семейните ценности и взаимното разбирателство едва ли идва на свой ред като изненада, но пък не е и сламката, за която да се хване зрителя. Иначе, не че филмът е толкова лош - дори успява да забавлява до прилична степен - но просто няма с какво остави толкова ярка следа в коледното небе, колкото уж подсказва цялата плеяда актьори. Даже бих казал - изчакайте да се завърти по телевизиите, преди да му хвърляте по един гръб докато си кичите елхата с топки и гирлянди.