Saw V (2008)

 "Убийствен пъзел 5" би могъл да се класифицира като дълбоко философска драма сред филмите на ужасите. Иначе казано, има някакъв смисъл в него, сюжетът не е сметен в ъгъла, за да служи като фон на кървищата, и дори завръзката и развръзката са логични. Въпреки всичко това обаче си остава един от филмите, разчитащи основно и почти само на първичната реакция на човека пред екрана и нищо повече. Тиктакащите часовници, бомби и странни механизми в мрачни мазета са си пак там. Пъзелът умря, но пъзелът продължава да действа с нов водещ на играта. А участниците, участниците са ясни - всеки със своя грях - и или правят правилното, или се срещат със смъртта.

За жалост малко са новите неща в „Убийствен пъзел 5” и доколкото ги има са по-скоро елементи на пейзажа. Всичко останало се е запазило без промяна. Това може да е добре за почитателите на филма, но си мисля, че за неутралния зрител прави гледането на лентата по-скоро безсмислено. В края на филма, зрителят трудно може да си отговори на въпроса "защо гледах" и всъщност - ако се абстрахираме от няколко сцени - спокойно може да си зададе и въпроса: "а кой по-точно от всичките гледах?".

Иначе трябва да признаем, че доколкото ужасите ги има са направени с необходимия стил и реализъм, макар че според мен ефектът е по-скоро отвращение, отколкото смразяващ страх. Всъщност, това не е като да не е присъщо на цялата убийствена поредица, но е хубаво да се отбележи. За ефекта доста допринасят звуковите ефекти, които също са на ниво. Макар че трябва създателите да бъдат запознати с факта, че изваждането на спринцовка от шия на човек не е съпровождано от звук на търкане на стомана о стомана.

Иначе имаше някои оригинални хрумвания. Изключително ловко изпълнение бе това на агент Страм, когато главата му бе в кутия с вода и извади химикалка, за да си направи импровизирана трахеотомия, та да може да диша. Подобни малки елементи, дори да сме ги виждали и в други продукции, правят все пак "Убийствен пъзел 5" достатъчно гледаем, че зрителя да не остане с впечатлението, че си е загубил времето.

Кастът? Накратко - добър. Надълго няма защо - в крайна сметка нали основната идея е половината да измрат. Все пак трябва да си признаем, че на Тобин Бел му отиваше ролята. Скот Петерсън играе доста добре, докато Костас Мандилор е малко прекалено вдървен дори за ченге. Но нали не е филм за Оскар - бива. Все пак не актьорите са нещото, заради което човек отива да гледа пъзелите. Дали си заслужава да го направи, зависи по-скоро от това дали харесва филмите на ужасите, дали харесва лентите от поредицата и ако отговора на поне един от въпросите е "да", то фундаменталния въпрос е разрешен - идете и си изпълнете очите с поднесеното от режисьора Дейвид Хейкъл забавление.