Wild Child (2008)

 Имаме си цял арсенал вицове за блондинки – онези мистично руси жени, чиито коефициент на интелигентност клони към минус безкрайност. Особено легендарна е глупостта на перхидролките – всички брюнетки, които копнеят да се напъхат в клишето. При това положение не е никак изненадващо, че в комедиите също си има руса ниша. Последното заглавие от серията перхидролен хумор е „Калпазанка”.

Кинематографичният виц обаче смесва не само русите клишета, но чуква в омлета и мотивите за непокорството, любовта, предателството, приятелството и съперничеството с определен тийн привкус. Комбинацията има вкус на прегорял и изветрял буламач, като изключим саундтрака, наблъскан с летни хитове от последните години, като Say It Right на Нели Фуртадо и Let Me Think About It.

Актьорската игра е много далеч от съвършенството, но при такъв сценарий тази тъжна констатация е далеч от изненадваща. След като изрусената калифорнийка Попи (Ема Робъртс, позната от... всъщност доста непозната) сгазва лука за пореден път, строгият, но справедлив татко я изпраща в типичен девически пансион в неприветливата Англия. Насред пасторалната зеленина миската открива значението на думата „приятелство” и в опит да избяга от своя „затвор” се натъква на любовта. Междувременно осъзнава, че да си брюнетка по рождение не е толкова лошо и натрива носа на русата аристократка, която вилнее из училището. Финалът, очаквано щастлив, е потопен в прегръдки, целувки и бащина гордост.

Останалите лица в актьорския състав са Алекс Петифър (в ролята на русия британец Фреди), Ейдън Куин (най-известното име) и безброй руси и тъмнокоси 30-годишни актриси, претендиращи за крехка юношеска възраст. Всъщност „Калпазанка” може би не е чак толкова безнадежден филм, ако нямаш какво да правиш в поредния дъждовен есенен следобед, когато всички са се отдали на депресията. Пък било то и само заради удоволствието да се пренесеш в горещото лято чрез хитовете в саундтрака.