The Mummy: Tomb of the Dragon Emperor (2008)

Мумията: Гробницата на Императора Дракон (2008)

Колко странно - третата част на Мумията носи много повече от духа на Индиана Джоунс, отколкото... собствената му четвърта, а пък сравнението между тях е някак неизбежно на фона на близката им по време поява на екраните. Което резонно предизвиква въпроса, дали пък дядо Харисън не трябваше да си кротува, все пак? Защото за любителя на жанра и поредицата дори, "Гробницата на Императора Дракон" честно казано го засенчва по всеки един възможен параграф.

На практика, на този филм всичко му е на правилното място. Комичните ситуации се редуват през глава, а за да не останат и съвсем откъснато от предишните филми, се пласират в комплект с доста удачен и кадърен автошарж. Но дори и извън него диалога си го бива не по-малко, превръщайки почти всяка следваща размяна на реплики в лаф от някакъв калибър. За сметка на това филмът протича с някаква постоянна, бясна динамика - калабалък от преследвания, мистика, единоборства и крупни батални сцени, без да забравяме йети и перфектните в случая специални ефекти.

Дори и сюжетът е на прилично ниво, и макар че съвсем наскоро излезе пък друга бегла заигравка с легендата за Глинената армия - била тя и като Златна - далекоизточният мотив определено се радва на добър интерес, стига да е използван достатъчно уместно. Нещо повече, семейното трио баща-майка-син О'Конъл изглежда доста по-жизнено от онова на Джоунсови, къде заради бъзиците, къде просто заради добрата актьорска игра на Брендън Фрейзър, Мария Бело - заместваща тук Рейчъл Уайз - и Люк Форд, а същото важи в не по-малка степен и за останалите персонажи наоколо, начело с вечния злодей Джет Ли, естествено в ролята на Императора.

Макар и обикновено да си признаваме с малко или повече желание, че всяко поредно продължение съсипва все повече произволно избраната серия, "Мумията 3" се нарежда сред големите изключения, потвърждаващи правилото, и особено в това лятно време ще бъде същински пропуск да не му отдадете нужните два часа