You Don't Mess with the Zohan (2008)

 Адам Сандлър си е живо явление в средите на комиците, вероятно сравнимо с Джим Кери, макар и без тъмната му, сериозна половина. В списъка на около вече едно тридесетината комедии на негова сметка присъстват кажи-речи всякакви - и по вкус, и по цвят, и по вид, и дори в цялата гама от брилянтни и смислени, като "Anger Management", да речем, до безумно идиотски щуротии - без да споменавам имена. Но всичките те, така или иначе, влизат под общия знаменател на специфичното му екранно присъствие, и съвсем спокойно можем да ги наречем дори сандлърски, та ако ще и като в споменатия по-горе случай той да си партнира не с друг, а със самия Джак Никълсън.

Съвсем естествено следствие на това е, че всяка поредна адамсандлърка неотменно предизвиква поне у мен една и съща рефлекторна дъга - в момента, в който бъда осенен от съществуванието и, тя по възможно най-скоростен начин бива издирена, процесът по снабдяването - осъществен, последван от ритуален танц и най-подир съответното жертвоприношение в размер на около час и половина относително време, в зависимост от собствената и продължителност. Новото му произведение също не успя да избегне по някакъв начин предначертаната си съдба, и макар че влиза и с двата крака в безумно-идиотската категория, не ме остави толкова разочарован.

Сега, на кого точно е хрумнала категорично болната идея за израелско супер-спец-ченге, завладяно от манията да изкласи като коафьор, струва ми се е въпрос, на който по-добре да не търсим конкретен отговор. А върху тази откачена основа, по време на целия филм - от началните до финалните надписи - се трупат простотия връз щуротия със скорост, която понякога не ти оставя време да си поемеш дъх от смях. Наистина, голямата част от тях не са върхът на комедията, даже са относително шаблонни, но пък за сметка на това качеството е компенсирано с количество дори повече от необходимото.

Така че, "You Don't Mess with the Zohan" ще да е един от онези филми, от които спомен няма, но пък за сметка на това съумяват да те разсмеят и без участието на главния мозък. И ако се намирате в правилното настроение или ситуация за подобен тип комедия, Адам Сандлър ще е по-добрият избор. В противен случай, обаче, по-добре погледнете другаде.