Body of Lies (2008)

Харесвам филмите на Ридли Скот. Истината е, че в повечето си ленти не проявява кой знае каква гениалност, с изключение може би на две-три. Затова пък се отличава с винаги гледаеми заглавия, излизащи изпод режисьорската му палка. Бих добавил не само гледаеми, а по-скоро добри. Всички си спомняме „Гладиатор”, така че виждайки комбинацията от Ръсел Кроу и три пъти номинирания за Оскар британски режисьор, очаквах нов изблик на онзи гений, който от време на време изпраща някоя от лентите на Скот сред фаворитите за големите награди. Може би именно тези представи са и причината за сравнително разочароващото преживяване, в което се превърна гледането на „Мрежа от лъжи”.

Ако се абстрахираме от очакванията, ще прозрем, че филмът далеч не е лош. Естествено, има си своите кусури – действието се развива по една малко банална линия, за да предостави някой и друг недотам неочакван обрат. За сметка на това очевидно осъзнавайки, че с бодри крачки вървят към втория час, създателите на лентата са решили да попретрупат края. Често това води до усещане за динамика, което макар и фалшиво, разсейва донякъде горчилката. В случая обаче дори този ефект не е постигнат.

Въпреки казаното дотук, историята е разказана добре, не е съвсем нелюбопитна, но кино творбата оставя натрапчиво впечатление за липса на оригиналност, може би и дълбочина. Ако трябва да сравняваме, може би не надминава нивото на „Американски гангстер”, където тандемът Скот-Кроу с добавка Дензъл Уошингтън постигна точно това – приятен, може би дори вълнуващ филм, който вече сме го гледали. Дори музикалното оформление сякаш сме го слушали на други места, но по подобен повод.

Освен негативите обаче има и доста положителни неща. Например, от всичко изписано досега печели Ръсел Кроу. Австралиецът успява да направи доста любопитен персонаж от една роля, която привидно е обречена да бъде в групата „нищо особено”. Успява да разчупи образа и да изпъкне и вместо постепенно да се превърне в елемент на пейзажа, остава забележим, успява да изпъкне. Печели също и Ди Каприо, който прави прилична и дори забавна за някои зрители роля. В нея очевидно се чувства уютно, за разлика от незабравимия му гастрол на борда на „Титаник”. Очевидно е, защото успява да се раздвижи на екрана и да направи интересна една немалко клиширана роля. Всъщност, ако трябва да сме честни, той носи основната тежест на лентата. И я изнася добре.

Друго, което прави впечатление, е, че американците са представени точно в онази светлина, в която ги вижда целият неамерикански свят и заради която на не едно и две места са ненавиждани. Доста рядко явление за този тип филми, което може би придава онази допълнителна щипка привкус, от която при една идея повече подправка лентата би се превърнала от средна работа във велика.

Или иначе казано, "Мрежа от лъжи" е един от нелошите, дори по-скоро добри филми на Ридли Скот. Актьорският състав блести на фона на сценарий, който дори не може да мине за неоригинален. Лентата заслужава да се види, но само ако разполагате с повече свободно време. В такъв случай няма да съжалявате. Иначе, ако имате нещо по-интересно за вършене – свършете го. На DVD в домашна обстановка подобни ленти изглеждат по-добре отколкото на големия екран.