Disaster Movie (2008)

 В моментите, в които не е скучен до затъпяване, „Бедствие и други катастрофи” е или гнусен или интригуващо лишен от какъвто и да било смисъл. Дотук добре, ако не броим, че все пак по идея би трябвало да се подвизава в пародийния жанр, и някой дори гордо го бе окичил с етикета „комедия”. Иначе човек може да се засмее – веднъж, може би дори два пъти, а ако е надарен с някое душевно заболяване или пък е пиян до козирката - може да се кикоти и през всичките мъчителни минути от началото до чакания с трепет край. Но в крайна сметка последният случай е доволно частен и същия ефект би индуцирал и показан на екрана пръст.

Не че нещо, но тридесетсекундно оригване на мацка, която пие бутилка алкохол, извадила преди това от косата си е по-скоро досадно, отколкото забавно. А бой, в който се включва бебето, все още намиращо се в утробата на мама минава в отвратителното с бодри крачки. Пък дори да беше родено, да му пъхаш пръстите на краченцата в носа на злодея (травестит между другото) и самите краченца в устата му е най-малкото озадачаващо.

То, човек ако се замисли, всичките тези популярни касови ленти попаднали под ударите на мощния сценаристки хумор носят горе долу същото душевно обогатяване, но ако не друго, поне визуалната наслада компенсира. Признавам, шегата с Майкъл Джексън в багажника, „обгрижващ” две невръстни дечица беше попадение. Както и откриващата пародия на 10 000 BC, но от там насетне – скука, скука. Мъка. Може би, ако скечовете се повтаряха нямаше да е толкоз зле, сетивата можеше да се притъпят и чувството за естетика да не боли с тази пулсираща, режеща болка.

Сега сериозно. Известно е, че ние се смеем на вицове, които дори биха обидили представители на някои нации. Иначе казано, малко по-глобално, хуморът е специфичен за различните държави. Подозирам, че в САЩ това... тази лента би била смешна, забавна или поне любопитна. Но в България, пък и в повечето европейски държави тя е по-скоро обидна за зрителя с намека си, че съществува толкова лишен от каквито и да е интелектуални способности човек, който да се засмее на това.

Тогава защо ни го показват? Тъй като не съм поклонник на теорията за великата схема, ще допусна, че големият брат не ни приучава да бъдем добри американци чрез насаждане на хумор, и ще мина на комерсиалния елемент. Да, ама и той не е вечен. В кратък разговор, като споменах, че филмът е нещо-си „movie” (английското заглавие е „Disaster Movie”), един познат ми сподели, че си губя времето и всички са „тъпи до степен на мор за мозъчни клетки”. Така че айде стига, разкрихме ви. По-добре ако нямате какво да прожектирате не пускайте нищо или отворете филмотеката и врътнете някое добре забравено старо, но златно заглавие.