High School Musical 3: Senior Year (2008)

 Това, че един мюзикъл има захаросан сюжет, не е проблем – такива са и „Роберта”, и „Татко Дългоножко”, че дори и „Пея под дъжда” и двата „Брилянтин”-а, а пък и до ден днешен се помнят. Това, че "Училищен мюзикъл" идва под номер три и още преди неговото излизане е обявен номер четири – също не е проблем, Дисни добре знаят, че юношите имат ограничени възможности за задържане на вниманието, и още от рано се насочиха към една постоянна индустрия с разтеглени кастинги, списания, плакати, дрънкулки и какво ли още не. За всичките си продукции. Проблем тук е сухата безидейност, която лъхва човек веднага след като се настани, за да гледа „Училищен мюзикъл 3”.

Актьорският състав е напълно същият, както в предните два филма, с някакви миниатюрни добавки, измежду които личат основно Джема МакКензи-Браун (Тиара Голд) и Мат Прокоп (Джими Зара), които всъшност са готвени за главните роли в номер четири и просто трябва по някакъв начин да бъдат въведени в историята. Персонажите не са претърпели съвсем никакво развитие, като изключим факта, че вече има сцени, в които виждаме само половината от Шарпей и Раян, а вторият прилича малко повече на нормален човек. Конфликтите по никакъв начин не правят опит да излязат от коловозите на добре познатото, беззъбото, разискваното до умопобъркване и обещаващото в крайна сметка лесна развръзка. Въобще имаме още едно от същото и толкова.

Музиката основно се гради около любовта на Трой и Габриела, което я прави толкова тривиално MTV поп-баладическа, та просто няма накъде повече. Така че единствените сравнително оригинални номера са точно онези, които по никакъв начин нямат в тях любовни въздишки – I want it all, The boys are back и Scream. Ансамблите са чести и основно разчитат на масовка и хореография, за да грабнат зрителя, което пък от своя страна се радва на крайно променлив ефект. По нечия идея, никой на възраст над 22 не пее, за да може поне в две сцени да се орежат възможности за разнообразяване на филма и като капак лентата категорично губи от липсата на силно изявен и магнетичен певец, който да приковава вниманието на публиката с характерна роля, подобно на Куин Латифа като Мама Мортън в „Чикаго”. Аналогично липсва и ефектен танцьор, макар че поне там Корбин Блу прави това по-малко забележимо.

На фона на всичко това ще прозвучи малко странно твърдението, че все пак това е най-добрият „Училищен мюзикъл” до момента. Това е защото всичко, което беше казано по-горе, важи и за предните два, с тази разлика, че тук все пак човек може да си набележи и няколко плюса. Като за начало, Зак Ефрон най-сетне се е научил да танцува и заедно с Блу стоят доста добре в сцената в автоморгата (The boys are back). Ясно, че дори и да ходи по стени и тавани, той няма да стане Фред Астер, но все пак разликата се забелязва. После, самите номера този път са изградени по-мащабно, с много сценичен декор или специални ефекти, които приковават вниманието към тях и до известна степен ги изолират от останалата част на филма – добър ход, предвид скучността на някои диалози. Сцената с приемането на новаците в отбора, както и още една-две други сцени пък осигуряват някакъв свеж хумор и така на практика филмът става гледаем, макар пак да се прави задължителната уговорка, че ако човек може да гласува и не е сериозен почитател на музикалните филми, едва ли би се задържал в киносалона повече от 15 минути. Да, „Училищен Мюзикъл 3” не би могъл да защити достойно името на Дисни, от чийто студия са излезли мюзикъли, награждавани с „Оскар”, но все пак е макар и малка, стъпка нагоре.